Драма

В недалечното бъдеще, човечеството е опустошено от мистериозно гъбично заболяване. На страдащите е отнета всичката свободна воля и те са се превърнали в алчни месоядни. Единствената надежда на човечеството е една малка група (второто поколение заразени) хибридни деца, които също жадуват за човешка плът, но са запазили способността си да мислят и чувстват. Децата ходят на училище в специална военна база, разположена в селските райони на Великобритания, където са подложени на жестоките експерименти на д-р Каролин Колдуел (Глен Клоуз). Учителката Хелън Джустино (Джема Артъртън) се държи в изключително опасна близост до едно от момичетата, Мелани (Sennia Nanua), като по този начин се стреми към специална връзка. Но когато базата е нападната от заразените „гладници“, тримата опитват да избягат с помощта на сержант Еди Паркс (Пади Консидайн) и започват едно опасно пътуване към оцеляване, по време на което Мелани трябва да реши дали мястото й е между различните от нея хора …

Случва се да се родиш при хора, с които нямаш нищо общо. И от които съзнателно се отдалечаваш. 12 години. И изведнъж – обяд. Да наваксаш загубеното време или да съобщиш колко ти остава. 12 години – много време. А оттогава нищо.” (Луи) Луи – млад, но неизлечимо болен писател се завръща в родния си дом след 12 години отсъствие. Той планира да съобщи на семейството си, че животът му е към своя край. Но заровеното негодувание и личните оплаквания на всеки един от тях – майка му, бурните му брат и сестра, съпругата на брат му, пренареждат хода на събитията. Завръщането на Луи отприщва палитра от смесени емоции за всеки от семейството – сълзи, викове и ридания, недоизказани думи и мълчание, дълбоко скрити тайни и обвинения. Разгръщат се вражди и обиди, дълго подхранвани от самота, несигурност, колебания и съмнения. Всички опити за съчувствие се саботират от неспособността на хората да се изслушват един друг и да обичат. “А какво ще направят, когато им кажа, че си отивам? Че няма да се върна? Окончателно. Ще остана само спомен. Какво ще стане тогава? Непредсказуемо. А все пак е просто семеен обяд. Не е краят на света.” (Луи)

Млада, разочарована двойка (Рон и Бека) се съгласяват да участват в отворена връзка със своите приятели (Минди и Макс), с надеждата да разпалят любовта в живота си, но нито един от участниците в тази идея не може да предвиди ревността, мъката и предателството, който скоро ще последват…

Sang Min (Jeon Do Yeon) заминава за Финландия, за да изпрати аутистичния си син на специален лагер. В отчуждения и покрит със сняг Хелзинки среща Ki Hong (Gong Yoo), архитект, работещ във Финландия. В същото време Ki Hong също се бори с проблемите на своето семейство – дъщеря в депресия и психично болна съпруга. Двамата се срещат на този специален лагер и решават да пътуват заедно. Но ненадейно ги връхлита голяма снежна буря и те се озовават блокирани в изолирана хижа. Увлечени от неустоима страст, те прекарват нощта заедно, но на следващия ден решават да поемат по различни пътища, без да разберат дори името на другия …

Изабел е на лятна ваканция със семейството си в южна Франция. Тя решава да загуби девствеността си с германец на име Феликс, но това я отегчава. До есента тя изучава сексуалността си, като работи като проститутка под името Лея и среща по-възрастен мъж на име Джордж, както и различни други клиенти. По време на една среща с Джордж, той умира от сърдечен удар. Изабел напуска мястото и прекратява с проституцията. Полицията в крайна сметка я проследява и разкрива тайната за нейната майка.

18-годишната Розета (Емили Дьокен) не е сантиментална, напротив – тя е безочливо, непокорно, аморално младо момиче. Животът не я е пощадил, а поведението й само усложнява нещата. Майка й (Ан Йерно) е алкохоличка. Двете живеят в каравана насред гората в края на града. Всеки ден Розета търси постоянна работа, но няма късмет. Тя се прехранва чрез случайна работа по фабриките, а заради мизерното заплащане в една лавка е готова дори да предаде единствения си приятел. Когато решава, че не може да издържа повече, предприема радикална стъпка … Награди и номинации: 3 награди от Кан 1999 г.: „Златна палма“ (за Жан-Пиер Дарден и Люк Дарден), за женска роля (Емили Дьокен) и на екуменическото жури (за Жан-Пиер Дарден и Люк Дарден); Номинация Сезар 2000 г. (най-обещаваща актриса – Емили Дьокен); 2 номинации за Европейски филмови награди 1999 г. (за най-добър европейски филм и за най-добра европейска актриса – Емили Дьокен); Номинация за наградата „Независим дух“ 2000 г. (за най-добър чуждестранен филм)

Джейн пристига в Хонг Конг и първото запознанство е с… престъпният свят. Тя е пребита, окрадена и захвърлена на улицата. Срещата и с момиче владеещо бойните изкуства и идва като дар от небето, защото единствената мечта и е да участва на голям турнир… Молбата към момичето е само една… научи ме да се бия! Но турнира се оказва, не такъв, какъвто си го е представяла…

Разказана през очите на взвод американски войници, историята започва с историческия ден на нашествието на съюзниците в Нормандия, когато бойците дебаркират на морския бряг с опасна специална мисия.Капитан Джон Милър (Том Ханкс) трябва да отведе своите войници отвъд фронтовата линия, за да открият редник Джеймс Райън, чиито трима братя са загинали в битка. Изправени пред непреодолими пречки, мъжете се разбунтуват сред възложената им заповед. Защо трябва осем души да рискуват живота си само заради един войник? Сред бруталната реалност на войната всеки от тях търси отговор за себе си – и сила да преодолее несигурното бъдеще с чест, достойнство и смелост. Харесан както от критиката, така и от публиката навсякъде по света, Спасяването на редник Райън / Saving Private Ryan (1998) на Стивън Спилбърг е незабравим филм.

Изминала е почти година, откакто д-р Норман Спенсър(Харисън Форд) е изневерил на красивата си съпруга Клеър (Мишел Пфайфър). Животът на Норман и бракът му изглеждат перфектни – толкова перфектни, че когато Клеър споделя, че е чула загадъчни гласове и е видяла призрака на млада жена в къщата, Норман определя нарастващия й ужас като халюцинация. Но колкото повече Клеър се доближава до истината, толкова по-ясно става, че видението няма да ги изостави – върнало се е за д-р Норман Спенсър и… неговата красива съпруга.

Д-р Дейвид Гейл /Кевин Спейси – “Обичайните заподозрени”, ”Поверително от Ел Ей”/ е професор по философия в университета на Тексас, яростен борец против смъртното наказание. Но съдбата си прави лоша шега с него – злощастно стечение на обстоятелства дава възможност първо да бъде фалшиво обвинен, а после и осъден за изнасилването и убийството на негова колежка. Журналистката Битси Блум /Кейт Уинслет – “Титаник”, ”Свещен дим”/ отива в Тексас да вземе интервю от осъдения на смърт няколко дни преди присъдата да бъде приведена в изпълнение. Тя не очаква сензация, но при срещата с Д-р Гейл осъзнава, че това интервю може да се превърне в повратна точка както на кариерата и, така и на целия и по-нататъшен живот. Чрез серия от реминисценции и премествания назад и напред във времето майсторът на жанра – режисьорът Алън Паркър /”Среднощен експрес”, ”Ангелско сърце”/ ни държи в напрежение, като същевременно представя за размисъл злободневни и животрептящи проблеми от нашето съвремие.

Обикновен мъж губи жена си при обир в бижутериен магазин. Бавно, търпеливо, педантично подготвя отмъщението, докато вътрешно яростта му расте. Венеция 2016, Наградa в конкурсната програма „Хоризонти” за най-добра актриса – Рут Диас за филма „Гневът на търпеливия / Tarde para la ira / The Fury of a Patient Man (2016)”.

Синът на куртизанка намира убежище в измислен свят след като е бил принуден да прекъсне връзката си с по-възрастна жена, която го е въвела в тайнствата на любовта. По романите на Колет.

Агентът по борба с незаконния трафик на алкохол, цигари и оръжия Ханк Харис преследва Арнулфо Рубио, млад мъж, който търгува с оръжия между САЩ и Мексико. След като Харис допуска грешка Рубио взема отчаяно решение, той отвлича агента и го отвежда в Мексико. И докато двамата явни врагове бавно се сближават един към друг, ги очаква опасност. Единственият изход е да се доверят един на друг.

Младо момиче умира от левкемия и си е приготвила списък с неща, които иска да направи преди да си отиде от този свят. На първо място в списъка е желанието й да загуби девствеността си.

Чувал съм много хора да говорят за безсмъртието, но досега не съм го видял … Епичният военен филм „Тънка червена линия / The Thin Red Line (1998)“ на Терънс Малик потапя зрителя в напрежението, изпитано и видяно през очите на обикновения войник по време на мащабната военна офанзива при Гуадалканал по времето на Втората световна война. Изпъстрен с философски мотиви и насилие, контрастиращо на величието на природата, заобикаляща го. Режисьорът напомня за същността на човешкото саморазрушение и как между красотата, безумието и болката винаги има една тънка червена линия. Филмът „Тънка червена линия (1998)“ остава недооценен от Американската филмова академия, а за много зрители се превръща в един от най-драматичните военни разкази на големия екран. Награди и номинации: 7 номинации за “Оскар”’98 – за най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий, операторско майсторство, монтаж, драматична музика и звук; Други 20 награди и 41 номинации.

Лентата със Сам Рокуел и Оливия Уайлд „Химията на живота / Better Living Through Chemistry (2014)“ разказва за живеещия в малък град аптекар Дъглас Варни, който е напълно отегчен от скучния си живот и изморен от постоянните скандали със своята съпруга, Кара Варни. Решен да направи ежедневието си по-интересно и вълнуващо, той започва да се среща тайно с привлекателната Елизабет Робъртс, която е една от редовните му клиентки. Но много скоро младия мъж открива, че новата жена в живота му съвсем не е това за което се представя, и постепенно той започва да пропада в свят изпълнен с престъпления, наркотици, насилие и убийства.

Една вечна история за човешкото себеоткриване и връзка. „Лунна светлина / Moonlight (2016)“ проследява живота на млад чернокож мъж от детството му до зряла възраст, когато той се бори да намери своето място в света, докато расте в груб квартал на Маями.

Това е история за 13-годишно момиче, която живее в бедно село в Хималаите – Непал. Тя ходи на училище и полага тежък труд, с който помага на семейството си да оцелее. Въпреки тежкия си живот, тя намира радост във всичко, което я заобикаля. Когато семейството й изгубва всичко, което са имали, нейният приемен баща я запознава с богата и красива жена, която уверява момичето, че ще я вземе на работа в дома си. Тя се съгласява, изпълнена с надежди за бъдещето. Но скоро става ясно, че е продадена за проститутка и трябва да „работи”, докато не изплати дълговете на семейството си. Животът й се превръща в кошмар, но тя успява да се сприятели с част от другите момичета в публичния дом и с малко дете, което е син на една от тях. Но скоро в бордея пристига човек, който иска да й помогне и тя е изправена през тежки избори.

В центъра на тази драма „Тя кога ще се върне? / Que Horas Ela Volta? / The Second Mother (2015)“ е Вал – усърдна и работлива икономка в богат дом в Сао Пауло. Тя е доволна от работата си и от това да задоволява нуждите на работодателите си – от това да им готви и почиства до това да е като втора майка на сина им тийнейджър, който отглежда още от малко момче. Когато обаче дъщерята на Вал Жесика, с която не са се виждали от години, се завръща при нея, установеният ред ще бъде нарушен. Жесика е умна, уверена и амбициозна. За нея класовите бариери са отживелица, а нещата, в които вярва майка й, трябва да се променят.

Майсторът Абас Киаростами винаги е изследвал неуморно границите между фикция и „истински живот” и начините, по които ролите и маскарадът могат да се впишат в реалния свят и дори да се слеят с него. Многопластовото заглавие на новия му филм „Като влюбени / Like Someone In Love (2012)“ залага точно на темата за преструвките. Още веднъж режисьорът напуска родния Иран, за да снима в непозната среда – шумния Токио – и да ни разкаже история, в която количеството заблуди май се равнява на това на истините. Още в началната сцена виждаме и първата измама – подслушваме лъжите, изречени по време на телефонен разговор в претъпкан бар в Токио между красивата Акико, която се представя за друга, само и само да избегне скандалите с ревнивия си приятел. Ученичка през деня и елитно момиче на повикване през нощта, Акико се подготвя за поредната среща като хваща такси по тъмните улички на града до къщата на възрастния професор Такаши, който се интересува повече от разговор с момичето, отколкото от преживявания в спалнята. В края на вечерта Акико заспива и се събужда точно навреме за училище. Такаши предлага да я закара и пред училището се натъкват на приятеля на Акико, който взима Такаши за баща й. Никой от двамата не се опитва да обясни как реално стоят нещата и така продължават играта на пазител и протеже и занапред. Тази мистериозна история с объркани самоличности предизвиква серия от странни съвпадения, всички водещи до едно от най-нетипичните и изненадващи заключения на Киаростами. Киаростами прецежда капка по капка информацията за зрителя и често дразни въображението ни с дълги разговори между героите за неща, за които умишлено спестява подробности (като например детайлно дискутирана картина). Сниман основно в пътуващи превозни средства, „Като влюбени (2012)“ е филм в постоянно движение – като призма, променяща състава си в зависимост от ъгъла, от който я изследваме. И когато дочакате финалната изненада, със сигурност ще се съгласите, че си е заслужавало пътуването.

Базиран на едноименната пиеса на Уилям Шекспир, филма „Ромео и Жулиета / Romeo and Juliet (2013)“ на режисьора Карло Карлей разказва историята на любовниците Ромео и Жулиета, които се опитват да избегнат конфликтите между техните враждуващи фамилии Монтеки и Капулети. Един от малкото хора на които двамата могат да се доверят и от когото търсят съвети е монаха Лорънс, който не след дълго се съгласява да ги ожени тайно. Това обаче е само началото на проблемите в ежедневието на Ромео и Жулиета.

Чудовището се появява след полунощ. Както винаги. Но това не е чудовището, което Конър очаква. Той очаква чудовището от кошмарите си, това, което идва почти всяка вечер, откакто майка му започна лечението си. Чудовището с тъмнината, вятъра и виковете. Това чудовище е нещо различно обаче. Нещо древно, нещо диво. И иска възможно най-опасното нещо от Конър. Иска истината.

През юли 1936 г. е предприет опит за изкачването на връх Айгер по северната стена. Той е на немците от Берхтесгаден Андреас Хинтерщойсер и Тони Курц заедно с австрийците Вили Ангерер и Еди Райнер. Забелязани са от кантонера на зъбчатата железница на спирката Юнгфрауйох, когато се намират на около 150 м от Щоленлох – прозорците на тунела за зъбчатата железница, пробит в масива на Айгер и водещ към Юнгфрау. Железничарят тръгва да им свари кафе, а когато се връща, на стената е само Курц – останалите са пометени от лавина. Но трагедията едва сега започва.

Космическият кораб на пилот Фрай се сблъсква с голям метеорит и тя е принудена да го приземи на пустинна планета, осветявана от три слънца. Оцеляват един имам, геоложка, няколко поклонника, един осъден на каторга убиец и неговият пазач. Докато оцелелите проучват негостоприемната гореща планета, те са принудени да си помагат, за да оцелеят. Планетата е безводна и безлюдна. Но след като слънцата залязат и всичко потъне в мрак, от леговищата си се измъкват милиони летящи хищници, които не понасят светлината …

Една успешна адвокатка Ирис научава, че майка и крие голяма тайна. Оказва се че тя има по-голям брат за чиито съществуване тя не знае. Рей, който страда от аутизъм, е осъден за убийство, и сега лежи в психиатрична болница. Ирис решава да му помогне, но за да го направи тя ще трябва да премине през много препятствия, които ще променят живота и завинаги.

Имението Ейнджълфийлд стои изоставено и забравено. Някога било дом на семейство Марч-очарователната, манипулативна Изабел, бруталният, опасен Чарли, и дивите, неукротими близначки, Емелин и Аделайн. Но Ейнджълфийлд крие смразяваща тайна, която нанася удар в сърцето на всеки един от тях, разкъсвайки живота им … Сега Маргарет Лий разследва миналото на Ейнджълфийлд – и тайната на семейство Марч започва да се разплита. Какво крие Ейнджълфийлд? Какво е връзката му със дагадъчната писателко Вида Уинтър? И каква е тайната, която смущава живота на Маргарет? Докато Маргарет рови по-дълбоко, две паралелни истории се развиват, и историята, която тя разкрива, хвърля тревожна светлина върху собствения й живот …

Жюли (Жулиет Бинош) е на ръба на самоубийство, след като губи съпруга си и дъщеря си в автомобилна катастрофа. Страхът, обаче взема надмощие и вместо това, младата жена решава да започне да гради живота си отначало. „Три цвята: Синьо / Trois couleurs: Bleu / Three Colors: Blue (1993)” е първият филм от трилогията на Кшищоф Кешловски, която той заимства идеята на националния трибагреник на Франция – свобода, равенство, братство. Филмът „Три цвята: Синьо (1993)” е носител на множество международни награди, включително и „Златен лъв” от фестивала във Венеция.

След като навършва 18 години, Салих напуска сиропиталището, където е бил изоставен след края войната и започва да търси семейството си. Междувременно започва работа в една малка сръбска семейна ферма. Собственикът на фермата и жена му, които нямат деца, харесват работата му и се отнасят с него като към свое дете. Но след време напрежението ескалира и на повърхността излизат обезпокоителни тайни от миналото. Дали Салих ще може да се отърве от призраците на миналото и ще бъде щастлив в новия си дом, за който толкова години е мечтал? Една увлекателна история за семейство, любов, идентичност, и за кошмарите на миналото, които са оставили дълбока, незарастваща рана в сърцата и душите на всички, въпреки изминалите години.

Втората част „Три цвята: Бяло / Trois couleurs: Blanc / Three Colors: White (1994)“ от трилогията на Кешловски, за която режисьорът е отличен със „Сребърна мечка” на фестивала в Берлин. Сюжетът се върти около отчаянието и желанието за отмъщение на полския фризьор Карол /Збигнев Замачовски/, изоставен в Париж от френската си съпруга Доминик /Жюли Делпи/ след шестмесечен брак. Загубил всичко, той няма идея какво да прави с живота си. Но след като с помощта на познатия му емигрант Миколай се завръща обратно в родината той започва наново своя подземен бизнес, с надеждата, че ще привлече отново вниманието на своята бивша съпруга.

Казват, че приятелството е вечно и нищо не може да му се изпречи на пътя. Но също казват, че доверието се гради с години, а се разваля само за един миг. Филмът „Почти на 17 / The Edge of Seventeen (2016)“ ни среща с две неразделни приятелки – Надин и Криста. Те си имат пълно доверие, могат да пазят тайни, но помежду им никога не е имало такива. Двете заедно ходят в едно и също училище, срещат се всеки ден и имат един и същи преживявания. Но когато порастват и Криста среща любовта на живота си, между тях застава един човек. Приятелството им е поставено на изпитание, след като Надин открива, че приятелката й се среща тайно с брат й …